Еврейската общност празнува Ту би Шват – празникът на дърветата. Това е денят, посветен на природата, денят, в който оценяваме благата, които тя ни дава. Ако искате да се позабавлявате вкъщи на празника, но не знаете от къде да започнете, вижте книжката ни тук.
Отбелязва се на 15-ия ден от еврейския месец Шват. Шват се пада през месец януари или февруари заради особеностите на еврейския календар. Ако се чудите кога се пада празника тази година или следващите, вижте календара ни тук.
Ту Би Шват е еврейската нова година на дърветата, която се пада във времето, в което повечето дървета разцъфват в Израел.
Вечерта на Ту би Шват семейството се събира около масата, на която се поставят седемте плода, растящи в Израел – стафиди, фурми, ядки, смокини, нар и жито.
По традиция се сипват 4 чаши вино:
Първата чаша е бяло вино и символизира природата.
Втората чаша отново е бяло вино, но смесена с няколко капки червено вино. Тя символизира разцвета на природата в края на зимата и обновяването на живота.
Третата чаша съдържа равно количество бяло и червено вино. Тя е символ на ожесточената борба между топлина и студ през пролетта.
И последната четвърта чаша съдържа само червено вино, символизиращо суровата лятна жега, която затопля деня и осветява нивите.
Еврейският празник Ту би Шват не се среща в Библията. Той е споменат за първи път в Мишна, основният текст на Устната Тора.
В древни времена на 15-ти Шеват се отбелязвала Новата година на дърветата. Както знаем, десятък от реколтата се давал на служителите на Йерусалимския храм, които нямали свои земи, както и на нуждаещи се хора. Този обред се смятал за вид данък върху реколтата.
Този данък трябвало да се плаща ежегодно и било забранено да се дава част от реколтата от предходната година срещу следващата година. Затова мъдрите еврейски старейшини определили празника Ту би Шват като граница между годините.
По това време почти всички дъждове са преминали в Израел, а плодовете, узрели след 15-ия Шеват, се считат за реколта на новата година.
Когато Храмът бил разрушен и евреите напуснали Израел, нямало нужда от десятък. И празникът започнал да се счита за ден на възпоменание на благословената земя на Израел в еврейските общности по целия свят. Евреите се събирали, за да ядат от плодовете на Израел. Но в средата на зимата е трудно да се получат пресни плодове, така че било обичайно да се заменят със сушени плодове и сладко.
През 16-ти век евреите, живеещи в Цфат, допълват празнуването на Ту би Шват с ритуали с четене на Тора, молитви и песни. Те възпяват възхвалата на благословената земя на Израел, единството на хората със света на дърветата и всичко живо.
Завръщането на евреите в земята на техните бащи придава нов смисъл на този празник. Връщайки се в Израел, имигрантите виждат наоколо само безжизнена пустиня, останала след многобройни битки, и решават да съживят бившите зелени площи. Именно на еврейския празник Ту би Шват през 1908 г. започва първото общо засаждане на дървета в Израел и тази традиция не е нарушавана от 100 години. Благодарение на нея Израел днес изглежда като блестящ зелен оазис. Но тази красота коства на хората много работа.
Ту би Шват е важен празник за евреите. Това е денят, в който се замисляме над нещата, които природата ни дава и отделяме време да ги оценим. Денят, в който се отблагодаряваме на земята си.
