Песах – празникът на свободата

Песах е един от големите празници на еврейския народ – в тази статия ще опишем накратко някои факти и подробности около него. Песах символизира свободата, уважението на традициите, връзката между поколенията, почитта към родителите и миналото на еврейския народ. Песах е празник, който празнува Изхода на еврейския народ от Египет.

Кога празнуваме Песах?

Песах се отбелязва в началото на пролетта, от 15-ти до 22-ри на еврейския месец Нисан. Ако се чудите кога се пада празника тази година или следващите, вижте календара ни.

Как се празнува Песах?

Пасхата често се празнува с церемония, най-вече първата вечер, когато се прави специална семейна трапеза, наречена седер. На седера се ядат храни със символично значение, отбелязващи освобождението на евреите, и се изричат молитви. Въпреки че празникът на Песах е предназначен за голямо веселие, трябва да се спазват строги диетични норми – кашер.

Искате да отпразнувате празника вкъщи? Вижте нашите игри, рецепти и занимавки тук.

Историята на Песах

Написана в Тората, историята на Песах разказва за робството, освобождението и бягството на евреите от Египет.

Историята започва с Йосиф в Египет. Мъдростта и способността на Йосиф да тълкува сънищата му печели поста на доверен съветник на египетския фараон. Това кара много евреи да се заселят в Египет. Минават десетки години, в които евреите просперират. 

След години идва нов фараон, който обаче се страхува от евреите. Заради това той започва да се отнася сурово с тях, принуждава ги да работят като роби в ужасни условия. Въпреки това те оцеляват и продължават да просперират.

Уплашен от тяхната сила на духа, фараонът предприема крайни действия, заявявайки, че всички момчета, родени от еврейки, трябва да бъдат убити при раждането. 

Когато Йочевед, родила момченце, тя се страхува за живота му. В опит да го спаси тя го поставила в кошница, която пуснала в река Нил близо до мястото, където хората идвали да се къпят. Докато дъщерята на Йочевед, Мириам, наблюдавала от разстояние, дъщерята на фараона дошла до реката и намерила бебето в кошницата. Тя го взе и го нарекла Моисей („извлечен от водата“) и го отгледала като свой син.

Израствайки в двореца, Моисей знаел много малко за трудния живот на евреите. Но с времето, той осъзнава тежкото положение на своя народ. Един ден, като видял египетски пазач да бие израелски роб, Моисей убил надзорника.

Осъзнавайки какво е направил, Моисей избягал в земята на Мадиам, където се оженил за Ципора и станал пастир.

Пазейки стадото си един ден, Моисей се натъкнал на горящ храст. Чрез този храст Бог му предал да каже на фараона, че евреите трябва да се освободят от робство.

Моисей и Арон отишли при фараона и поискали от него да освободи евреите. 

Но фараонът, скептичен, че Моисей говори от името на Бог, отказал. След което гнетът над израилтяните станал още по-голям.

Тогава Бог казал на Моисей, че като доказателство за Божията сила египтяните ще претърпят серия от наказания, докато фараонът не се съгласи да пусне евреите.

1. Отначало водата в Нил се превърнала в кръв;

2. След това започнало нашествие на жаби. Които влизали е домовете, в храната и в леглата на египтяните;

3. Египтяните и техните животни били нападнати от облаци мушици;

4. Домовете им се изпълнили с кучешки мухи и обади;

5. Започнал да измира добитъка;

6. Още по-лошо – телата на египтяните се покрили с язви;

7. Неочаквано над страната паднал смъртоносен огнен град;

8. Започнало нападение на скакалци, които унищожили реколтата;

9. След това над Египет се спуснала непрогледна тъма;

10. Най-страшното наказание:

Господ повелил на всеки евреин да заколи агне и да отбележи с кръвта му своя дом и цяла нощ да прува. През нощта на земята се спуснал ангела на смъртта и минал през Египет, убивайки първородния син на всяко семейство, включително и наследника на фараона. Ангелът заобикалял домовете на евреите, които били отбелязани с кръвта на жертвените агнета.

С това наказание фараонът най-накрая отстъпил и пуснал израилтяните да си отидат. 

Почти веднага обаче той размислил и пратил армията си след израилтяните. С морето пред тях и армията на фараона, приближаваща се откъм гърба им, евреите изглеждали обречени. В този момент обаче Бог казал на Моисей да опъне тоягата си над морето, след което по чудо водите се разделили, позволявайки на евреите да преминат.
Като стигнали до далечния бряг на морето, водите се затворили върху фараона и неговите войници. Моисей, Мириам и всички израилтяни изпели песни за възхвала на Бог за тяхното освобождение.

Сподели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email