Ако говорим за история на Ашомер Ацаир, трябва да започнем с това като какво е тръгнало движението. Ашомер е социалистическо, ционистко, светско еврейско младежко движение, основано през 1913 г. в Галисия, Австро-Унгария.
Ашомер Ацаир възниква в резултат на сливането на две групи, Hashomer („The Guard“), ционистка скаутска група, и Ze’irei Zion („Младежта на Сион“), която е идеологически кръг, който изучава ционизма, социализма и еврейската история. Ашомер Ацаир е най-старото ционистко младежко движение, което все още съществува.
Първоначално марксистко-ционисткото движение е повлияно от идеите на Бер Борохов и Густав Винекен, както и от Баден-Пауъл и германското движение Вандервогел. Ашомер Ацаир вярвало, че освобождението на еврейската младеж може да се осъществи чрез алия (имиграция; буквално „изкачване“) до Палестина и живот в кибуци.
След Първата световна война движението се разпространява в еврейските общности по целия свят като скаутско движение.
Психоанализата също оказва влияние, отчасти чрез Зигфрид Бернфелд както и философът Мартин Бубер. Ото Фенихел също подкрепя усилията на Ашомер Ацаир да интегрира марксизма с психоанализата. Възпитателите на Ашомер Ацаир се стремяли да оформят образа на детето от раждането до зрялост; някои били запознати с работата на съветския просветител Антон Макаренко, който също предложил колективистично образование.
Членовете на движението се установяват в Палестина още през 1919 г. През 1927 г. четирите кибуца, основани от Ашомер Ацаир, се обединяват, за да формират федерацията Kibbutz Artzi. Движението също така формира политическа партия, която споделя името Ашомер Ацаир, застъпвайки се за двунационално решение в задължителна Палестина с равенство между араби и евреи. Ето защо, когато малка група ционистки лидери се срещнали в Ню Йорк през май 1942 г. в хотел Biltmore, представители на Ашомер Ацаир гласуваха срещу така наречената програма Biltmore.
През 1936 г. базираната в кибуца партия Ашомер Ацаир стартира градска политическа партия, Социалистическата лига на Палестина, която ще представлява не-кибуци, споделящи политическия подход на членовете на кибуците Ашомер Ацаир и младежкото движение в политическите организации на Ишув (както е била известна еврейската общност в Палестина). Социалистическата лига била единствената ционистка политическа партия в рамките на Ишув, която при,а арабски членове като равни, подкрепя арабските права и призовава за двунационална държава в Палестина. През 30-те години на миналия век Ашомер Ацаир (заедно с Мапай) се свързва по-скоро с центристкия марксистки интернационал „Две и половина“, Международния революционен марксистки център (известен също като „Лондонското бюро“), отколкото с по-масовия социалистически Трудов и социалистически интернационал или Ленинския трети интернационал.
До 1939 г. Ашомер Ацаир има 70 000 членове по целия свят. Базата за членство на движението била в Източна Европа. С настъпването на Втората световна война и Холокоста членовете на Ашомер Ацаир насочват вниманието си към съпротивата срещу нацистите. Мордехай Анилевич, лидерът на Варшавския клон на Ашомер Ацаир, става ръководител на Еврейската бойна организация и един от лидерите на въстанието във Варшавското гето. Други членове на движението са участвали в еврейска съпротива и спасяване в Унгария, Литва и Словакия. Лидерите на Ашомер Ацаир в Румъния били арестувани и екзекутирани за антифашистка дейност.
Бившият ръководител на Ашомер Ацаир в Лодз, Абрахам Ганквайч, създава еврейската нацистка мрежа за сътрудничество Група 13 (известна също като еврейското гестапо) през декември 1940 г., действаща във Варшавското гето. Бил е и ръководител на скандално спонсорираната от Гестапо еврейска организация Żagiew, която е сформирана през февруари 1943 г. в началото на въстанието във Варшавското гето.
След войната движението участва в организирането на нелегална имиграция на еврейски бежанци в Палестина. Членовете също участват във военното движение на Хагана, както и в ръководството на Палмах.
Ашомер Ацаир продължава като младежко движение със седалище в Израел и работи в международен план. В Европа, Северна и Латинска Америка, както и в Австралия, Ашомер Ацаир организира дейности и лагери (machanot) за младежите. Дейностите все още са идеологически, но с течение на времето са адаптирани към нуждите на съвременните общности, значително различни от контекста, в който е създаден Ашомер Ацаир.
Движението има над 7000 членове по целия свят (без Израел), които провеждат ежеседмични младежки дейности и лагери в Германия, Канада, САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Чили, Франция, Белгия. Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Унгария, България, Беларус, Украйна, Австралия и Полша.
Сред известните възпитаници са Евелин Тортън Бек Арик Айнщайн, Дан Шехтман, Тони Клиф, Ехуд Газит, Ърнест Мандел, Мордекай Анилевич, Ейбрахам Леон, Мартин Монат, Бени Морис, Елиан Карп, Леополд Трепер, Амнон Лин, Захара Рубин, Хавива Рейк, Абба Хухива Рейк , Сам Шпигел, Ърв Уайнстийн, Манес Шпербер, Леон Роселсън, Джулиана Розентан, Хосе Гурвич, Джоел Уестхаймер, Затворник Х (Бен Зигер), Мило Адлер Жил, Гила Мартоу и дори Исер Харел и Менахем Бегин, които за кратко бяха членове преди да се присъедини към Mapi и съответно дясното крило Betar, както и равинът на Kerem B’Yavneh Avraham Rivlin. Ноам Чомски симпатизира и работи с групата, въпреки че никога не е бил член.
Със сливането на Обединеното движение на кибуците и Kibbutz Artzi, вероятността за сливане между Ашомер Ацаир и младежкото движение на UKM, Хабоним Дрор, се увеличава и двете младежки движения, някога съперници, все повече си сътрудничат в различни страни, където в които съществуват заедно. Движенията дори споделят офис в Ню Йорк. Въпреки това възгледите на всяко движение за религията могат да бъдат пречка за сливането, тъй като Хабоним Дрор има по-силна идентификация с културния юдаизъм, за разлика от Ашомер Ацаир, който понякога е бил изключително светски и антирелигиозен – виждайки се като лидер на легитимен израз на светски поток на юдаизма.
