Момичето, влязло преди седем години за първи път в кена, никога не би повярвало, ако някой й беше казал, колко много неща ще се променят. Кой би повярвал, че едни два часа в някакъв апартамент близо до училище ще направят толкова много за теб? Обръщайки се назад, не искам дори да си представям колко много щях да загубя, ако бях послушала първоначалния страх от непознатото и бях избягала от хората със сини ризи и топли усмивки. С началото на всяка нова година идва време за равносметки, моята ще обхване 10 неща, които Ашомер Ацаир ми даде.
В началото на всички следващи промени стои вътрешната. Осъзнаването ти като човек, част от обществото, с личностни качества, различен от останалите. В тези ранни години ние още се формираме като личности. Несигурни сме за света, за мястото ни в него. Кенът е свободното пространство да бъдеш този, който си и да разбереш какво всъщност значи това. На мнение съм, че няма по-подходящо място за това.
По-коректно би било да кажа общност. Чувството на толкова силно доверие и спокойствие, което изпитвам към другите ашомерци, обаче мога да сравня само с отношенията в едно семейство. Когато порастваш и светът ти не спира да се променя, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на хората от Ашомер Ацаир. Те ще бъдат до теб, да ти подадат ръка, да се смеят и да плачат заедно с теб. Макар да не съм виждала някои от тях от години, да сме разпръснати из континентите, мога да ги потърся винаги и знам, че те ще са там.
За една объркана ученичка, каквато може би все още съм, е изключително трудно да намери желание за продуктивност. Ежедневието ни залива с възможности да си губим времето с всички разновидности на социални мрежи, игри и сериали. Намирането на мотивация за учене и развиване на способности е трудно постижимо. Ашомера ми даде необичайната мотивация да искам да знам повече, да търся истината, да искам да постигна нещо.
Освен че започнах да търся повече, започнах и да мисля повече. Всеки път, в който изказвах някое твърдение, *мадрихите ме питаха „Защо?“. Дори да бях научила много добре звучащ израз, трябваше да го осмисля, не просто да повтарям като папагалче. Намирането на аргументация за всяко твърдение ме научи, че светът не е само бял и черен. “Общоприета истина”, може да бъде пълна с лъжи. И днес, когато чуя или самата аз кажа нещо, не спирам да търся всички значения на думите, всички гледни точки и всеки аспект на истината.
Или с други думи – личен пример. Това е нещо, което ни трябва все повече в съвременния свят. Личен пример – хора, подкрепящи думите си с действия. Когато видя учителите в училище да говорят цял час за вредата от тютюнопушенето и как е най-ужасното нещо и излязат да запалят цигара отвън, ми става тъжно. Светът ни е пълен с хора, говорещи едно, но правещи различно. Хора, които не подкрепят думите си с действия. Едно от наистина любимите ми неща, които Ашомер Ацаир ми даде, е добрият личен пример на мадрихите. Впоследствие и желанието ми аз да бъда този добър личен пример.
Макар че наскоро научих тази дума (от една далеч по-опитна от мен ашомерка), осъзнавам колко това е част от културата на ***ханихите. От нас трябва да дойде промяната. Сходно с даването на личен пример. Ние трябва да действаме, не само да мислим и говорим. Като мадриха се радвам, че все още го виждам в ханихите. Дори в ежедневните проблеми – да вдигнеш боклук от земята и да го изхвърлиш или да измиеш чиниите, без да те е помолил някой.
Макар те да са спорна тема, която варира за всеки човек, в кена успях да осмисля и разбера общочовешките морални ценности. Имах възможността и да изградя собствена ценностна система. И до днес тя се променя заедно с мен, но границите и разбирането за това как работи при отделните хора са изключително полезни във всяка ситуация.
Да поемеш ситуацията, да развиваш дейността и да успяваш да работиш като част от екип и като лидер на този екип са умения, които придобих в кена. Макар да съм ученичка в единадесети клас, към днешна дата съм организирала няколко благотворителни кампании, социални проекти, както в училищната общност, така и по-мащабни.
Разбирателството, доверието, организираността, която Ашомер Ацаир разви у мен и продължава да гради във всеки нов ханих, са ключови умения за работата в екип. Непрекъснато се сблъскваме с групови задачи и проекти дали като лидери, или участници в тях. За нас е важно да можем да работим в екип с другите хора колкото и различни да са те от нас.
Дълго време не можех да реша как да завърша тази равносметка. Поредното обаждане от човек, с когото съм се запознала в кена обаче беше сигурен знак. “Веднъж ашомерец, завинаги ашомерец” е силна поговорка, но вярна във всеки аспект. Ашомер Ацаир е младежко движение. Ние порастваме и напускаме гнездото, но дори да извадиш ашомереца от кена, не можеш да извадиш кена от ашомереца. Запознанствата с толкова много хора от движението, както в България, така и по целия свят бързо се превръщат в дългогодишни приятелства.
Израснали заедно, научили толкова много неща от движението, ашомерското семейство остава заедно. Независимо дали ти трябва компания за кафе или някой да ти даде съвет, знаеш, че можеш да разчиташ на тези хора. А тази години екипът ни се състои от тези хора и те са тук, ако имаш нужда!
Иска ми се да включа още много неща в тази равносметка, но не е възможно да ви разкажа тези седем години само в хиляда думи. Макар преживяванията в кена за всеки да са различни, приключението „Ашомер Ацаир“ дава на всичките си ханихи далеч повече от десет неща.
_______________
*Мадрих – ръководител на група, човек, поел отговорност да се грижи и да помага на групата, която води
**Дугма ишиит – личен пример, използва се специфично за мадрихите, които представят общочовешките ценности пред всички членове на общността ни
***Ханих – участник в група, член на Ашомер Ацаир
